Изповедта на Истината

Не! Няма да ме изгониш, Господи!
Нали ти ме създаде такава?
Тази вечер ще съм ти гостенка.
И ще пием!... Дай бутилка Забрава...
Напълни ми догоре чашата!
Искам на екс да я глътна –
да не виждам как долу земята
прилича на кървава жътва...
Да не виждам как безсрамно човеците
навличат в мойта сянка дяволски кожи;
как горят ореоли над глупави вещи;
как се огъва съвестта на ножовете...
И ако още можеш ти да им прощаваш,
и вярваш в жертвата на лицемерните им свещи –
дай другата бутилка със Забрава...
И ме прибери при себе си...