ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ...

Ще те обичам пролетно и светло!
Тъй истински умеят само птиците –
преми до наивност – като детство,
надничащо със любопитство от зениците...

Ще те обичам вятърно-зелено!
Тъй поривно обичат само клоните –
извисени, живи като песен,
възкръснала след зимата на спомена...

Ще те обичам дълго и на глътки!
Тъй протяжно може да обича само Вярата...
И ако нейде се изплъзне пътят –
сянката си ще постеля –
обичта да продължава...