БЕЗ ЛЮБОВ НЕ МОЖЕ...


И дали любовта е съдбовният пламък,
без който душата покой не открива?...
Надежди – пясъчни зърна - издига в храм –
след вярата опровергана да е жива...
Не път – пожарни кръстопътища от клади
е копнежът за любов в пространствата вселенски.
А душата ми – светица, пламнала сред тях –
любовта преди да я бележи...
Надявам се единствено във верния й знак!
(Прости словата ми, о, Боже!)
Без бог се оцелява някак...

Ала без любов – не може...