Тази риза...

Тази риза ухае на теб –
на неизбродното ти отсъствие
и на глътката ласка...
Заравям се във дъха й – като врабче,
очакващо долитане на лято.
Тази риза трепти като смях,
в косите ми вплетен от твоите устни.
И аз съм цялата звън разпилян над асфалта,
по който танцувахме...
Тази риза е пълна със нас –
с повика на телата,
с луните, с разделите...
Не ближния, а някоя изгубена звезда
ще облечем във нея.
Като остареем...