ТРЕЗВО

Не искам алкохолната признателност на чашата!
И подлостта за отсрочка не моля!
Денят ми литва – птица, стресната от прашка.
И търси рамо – да му опрости умората...
Знам – прицеленият камък ще ме стигне!
Но обръгнах в каменните дъждове.
От черния им бяс отпивам силата
за непресторена усмивка, за светли грехове...
По неизживяно минало не страдам!
Време – златен пясък – прецеждам през пръстите...
Дано има един поне колкото мене пиян,
че в устните нощта от трезвост да се пръсне...