ОТ НОЩИТЕ НИ НЕ ОСТАНА МНОГО...

От есенните нощи не остана много –
освен един възкръснал смях;
капчици от жаждата за обич;
неслученост – със светлина на ябълка...

От зимните ни нощи не остана много –
преброените въздишки на екстаз
и музика, във въздуха набола,
и поривът, упойващ като нощен джаз...

От пролетните нощи се катурнаха
камбани на измислени кокичета...
И с безмилостната сила на убиец
Самотата се пресели в мислите...

Посипаха се летните ни нощи –
изтекъл пясък от дланта на времето...

Но какъв е, Боже, този огън,
излитащ от кръвта ни като феникс?...