ПРОЛЕТНО

Каква ти пролет!
Прецъфтяваше сняг по дърветата.
Небето се свличаше с мартенски гняв.
Замръзнаха перата на поетите.
И нежност се топеше –
като куличка от захар...
Търкулна се безвремие по скулите.
Междусезоние във мислите набъбна.
И пролетна жажда
по перваза на устните изтичаше,
горчива от несбъднатост...