Сравниха ме веднъж с усойница.
(От вярност към изтърканите нрави!)
Но аз обичам мъдрите животни –
и като тях: не мога да заплача,
не чакам никого да ме закриля.
Наложи ли се – смъртно хапя,
опашка губя, но оставам жива.
По дните – камъни горещи –
зарязвам не една любима кожа.
Сбогуванията ме овъгляват като пещи,
болят като целувката на ножа.
Но не ненавист към живота
ме свива във хралупите на делника.
С любов – свещената отрова –
лекувам рани и несрети...
И ти, човече, под звездите крачещо,
когато дъвчеш залъка си грешен,
внимавай да не стъпиш във гнездото ми!
Не смея да те клъвна, че ще ти хареса...
вторник, 11 август 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар