Ела през август

Ела да помълчим през август,
когато Лятото застяга пътната си чанта;
когато лястовичите кервани
проточат тъжните си шалове;

когато ни се струва вече,
че чувството у нас е прегоряло,
а всъщност изкорубените вечери
са с дъх на липса от телата ни...

Ако можеше да видиш само
как утрото се спъва във прозореца,
как сънят ми търси твойто рамо,
а прогнила лодка е без теб леглото ми...

Ако можеше да чуеш само
как кръвта ми тайничко изхлипва –
като стон от спукана камбана,
която е обречена на Нищото...

Ако можеш да усетиш само
как без тебе дните ми текат ръждиви...

Ела през август –
да останем заедно,
когато и годините
от нас ще си отиват...