tag:blogger.com,1999:blog-87903470988783588702011-07-31T03:41:43.900-07:00поезияManuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.comBlogger131100tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-6692687609372661682009-08-24T04:43:00.001-07:002009-08-24T04:44:01.392-07:00“В началото бе Слово...”<br /><br />Отсякохме го словото – от корен.<br />И чуждоземна кръв му вляхме.<br />(Тъй както само ние можем!)<br />Заровихме вековната си памет.<br /><br />Върви народът. Ала не е възроден:<br />клатушка се като безкрила птица.<br />И не знам защо изплуваха пред мен<br />на Самуил безоките войници...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-669268760937266168?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-5503431617264549152009-08-24T04:30:00.000-07:002009-08-24T04:31:54.806-07:00Каква ти пролет!<br />Прецъфтяваше сняг по дърветата.<br />Небето се свличаше с мартенски гняв.<br />Замръзнаха перата на поетите.<br />И нежност се топеше –<br /> като куличка от захар...<br />Търкулна се безвремие по скулите.<br />Междусезоние във мислите набъбна.<br />И пролетна жажда<br />по перваза на устните изтичаше,<br /> горчива от несбъднатост...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-550343161726454915?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-81292820891203471002009-08-24T04:16:00.000-07:002009-08-24T04:17:54.087-07:00Не искам алкохолната признателност на чашата!<br />И подлостта за отсрочка не моля!<br />Денят ми литва – птица, стресната от прашка.<br />И търси рамо – да му опрости умората...<br />Знам – прицеленият камък ще ме стигне!<br />Но обръгнах в каменните дъждове.<br />От черния им бяс отпивам силата<br />за непресторена усмивка, за светли грехове...<br />По неизживяно минало не страдам!<br />Време – златен пясък – прецеждам през пръстите...<br />Дано има един поне колкото мене пиян,<br />че в устните нощта от трезвост да се пръсне...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-8129282089120347100?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-51412568489258182222009-08-17T06:37:00.000-07:002010-02-16T01:47:46.433-08:00От есенните нощи не остана много –<br />освен един възкръснал смях;<br />капчици от жаждата за обич;<br />неслученост – със светлина на ябълка...<br /><br />От зимните ни нощи не остана много –<br />преброените въздишки на екстаз<br />и музика, във въздуха набола,<br />и поривът, упойващ като нощен джаз...<br /><br />От пролетните нощи се катурнаха<br />камбани на измислени кокичета...<br />И с безмилостната сила на убиец<br />Самотата се пресели в мислите...<br /><br />Посипаха се летните ни нощи –<br />изтекъл пясък от дланта на времето...<br /><br />Но какъв е, Боже, този огън,<br />излитащ от кръвта ни като феникс?...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-5141256848925818222?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-27019619957918744092009-08-11T02:40:00.000-07:002009-08-11T02:41:42.489-07:00Не, не оцелявам! С цялата си стръв живея!<br />Напук на всички песимисти.<br />И може да приличам на пияния,<br />открил бутилката като олтар за изповед.<br />И сигурно приличам на затворника,<br />скрил квадратчето небе в ключалката –<br />да може както всички хора –<br />в нещо истинско да вярва.<br />Но най си имам прилика със лудия –<br />презрял безплодните ни страхове,<br />той луната като хляб за всички ни разчупва.<br /><br />И това му пречи да умре...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-2701961995791874409?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-78221060267248900382009-08-11T01:25:00.000-07:002009-08-11T01:27:09.084-07:00Сравниха ме веднъж с усойница.<br />(От вярност към изтърканите нрави!)<br />Но аз обичам мъдрите животни –<br />и като тях: не мога да заплача,<br />не чакам никого да ме закриля.<br />Наложи ли се – смъртно хапя,<br />опашка губя, но оставам жива.<br />По дните – камъни горещи –<br />зарязвам не една любима кожа.<br />Сбогуванията ме овъгляват като пещи,<br />болят като целувката на ножа.<br />Но не ненавист към живота<br />ме свива във хралупите на делника.<br />С любов – свещената отрова –<br />лекувам рани и несрети...<br />И ти, човече, под звездите крачещо,<br />когато дъвчеш залъка си грешен,<br />внимавай да не стъпиш във гнездото ми!<br /><br />Не смея да те клъвна, че ще ти хареса...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-7822106026724890038?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-42640039245914302732009-08-11T01:20:00.000-07:002010-02-16T01:48:17.651-08:00Накъсахме гласа на телефоните.<br />Словата си удавихме в реката.<br />Посяхме бездумие. И поникна трева<br />по изранената от препятствия памет.<br />Пътят се спъна, закуцука встрани.<br />Музиката си щурците разпиляха.<br />Най-нежната ни същност – с нажежени очи –<br />чопли по коричката на мрака.<br />Вие – сякаш вятър закъснял<br />душа на пуста къщица прекършва...<br />А светът от воя й не става бял.<br />И грозна тъга изпълзява от ъглите...<br />Къде изгубихме вълшебството, къде?!<br />Обедня мълчанието ми, кръвта ми...<br />Боли ме днес за летните криле,<br />които се надбягваха със вятъра...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-4264003924591430273?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-28184320460438031752009-08-11T01:17:00.000-07:002009-08-11T01:18:57.200-07:00Не! Няма да ме изгониш, Господи!<br />Нали ти ме създаде такава?<br />Тази вечер ще съм ти гостенка.<br />И ще пием!... Дай бутилка Забрава...<br />Напълни ми догоре чашата!<br />Искам на екс да я глътна –<br />да не виждам как долу земята<br />прилича на кървава жътва...<br />Да не виждам как безсрамно човеците<br />навличат в мойта сянка дяволски кожи;<br />как горят ореоли над глупави вещи;<br />как се огъва съвестта на ножовете...<br />И ако още можеш ти да им прощаваш,<br />и вярваш в жертвата на лицемерните им свещи –<br />дай другата бутилка със Забрава...<br />И ме прибери при себе си...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-2818432046043803175?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-52609566368636561072009-08-10T02:19:00.000-07:002010-02-16T01:49:10.426-08:00ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ...<br /><br />Ще те обичам пролетно и светло!<br />Тъй истински умеят само птиците –<br />преми до наивност – като детство,<br />надничащо със любопитство от зениците...<br /><br />Ще те обичам вятърно-зелено!<br />Тъй поривно обичат само клоните –<br />извисени, живи като песен,<br />възкръснала след зимата на спомена...<br /><br />Ще те обичам дълго и на глътки!<br />Тъй протяжно може да обича само Вярата...<br />И ако нейде се изплъзне пътят –<br />сянката си ще постеля –<br />обичта да продължава...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-5260956636863656107?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-16993263037915598662009-08-10T02:16:00.000-07:002010-02-16T01:46:32.649-08:00БЕЗ ЛЮБОВ НЕ МОЖЕ...<br /><br /><br />И дали любовта е съдбовният пламък,<br />без който душата покой не открива?...<br />Надежди – пясъчни зърна - издига в храм –<br />след вярата опровергана да е жива...<br />Не път – пожарни кръстопътища от клади<br />е копнежът за любов в пространствата вселенски.<br />А душата ми – светица, пламнала сред тях –<br />любовта преди да я бележи...<br />Надявам се единствено във верния й знак!<br />(Прости словата ми, о, Боже!)<br />Без бог се оцелява някак...<br /><br />Ала без любов – не може...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-1699326303791559866?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-26524755278069546752009-08-10T02:13:00.000-07:002010-02-16T01:50:22.450-08:00Тази риза...<br /><br />Тази риза ухае на теб –<br />на неизбродното ти отсъствие<br />и на глътката ласка...<br />Заравям се във дъха й – като врабче,<br />очакващо долитане на лято.<br />Тази риза трепти като смях,<br />в косите ми вплетен от твоите устни.<br />И аз съм цялата звън разпилян над асфалта,<br />по който танцувахме...<br />Тази риза е пълна със нас –<br />с повика на телата,<br />с луните, с разделите...<br />Не ближния, а някоя изгубена звезда<br />ще облечем във нея.<br />Като остареем...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-2652475527806954675?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-49290409160772643842009-08-10T01:57:00.000-07:002009-08-10T02:12:19.151-07:00ПЕПЕЛЯШКА<br /><br />Тази приказка вече ме плаши –<br />раздува се, набъбва и изпълва дните...<br />Светът се пренасели с Пепеляшки.<br />Не остави място за сестрите...<br />Вълшебниците са със цвят на дефицит.<br />Но каляските от тикви се роят.<br />Като под индиго се излюпват принцове.<br />(А сто от тях не струват просяк!)<br />Неуют ме стяга в тази приказна възможност...<br />Знам – всичко свършва в полунощ, <br />по пълнолуние...<br />Затуй реших: заменям стъклена пантофка<br />за шепа парещ пясък във обувката...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-4929040916077264384?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8790347098878358870.post-6214074671286937652009-08-10T01:48:00.000-07:002010-02-16T01:53:18.424-08:00Ела през август<br /><br />Ела да помълчим през август,<br />когато Лятото застяга пътната си чанта;<br />когато лястовичите кервани<br />проточат тъжните си шалове;<br /><br />когато ни се струва вече,<br />че чувството у нас е прегоряло,<br />а всъщност изкорубените вечери<br />са с дъх на липса от телата ни...<br /><br />Ако можеше да видиш само<br />как утрото се спъва във прозореца,<br />как сънят ми търси твойто рамо,<br />а прогнила лодка е без теб леглото ми...<br /><br />Ако можеше да чуеш само<br />как кръвта ми тайничко изхлипва –<br />като стон от спукана камбана,<br />която е обречена на Нищото...<br /><br />Ако можеш да усетиш само<br />как без тебе дните ми текат ръждиви...<br /><br />Ела през август –<br />да останем заедно,<br />когато и годините<br />от нас ще си отиват...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8790347098878358870-621407467128693765?l=viarataumene.blogspot.com' alt='' /></div>Manuela Simeonovahttp://www.blogger.com/profile/12019928085327945109noreply@blogger.com0